След Парижкото споразумение от 2015, предвиждащо ограничаване на глобалното затопляне, Европейската

 След Парижкото съглашение от 2015, предвиждащо ограничаване на световното стопляне, Европейската комисия (ЕК) упорства за отвод от въгледобива. Някои страни-членки на Общността обаче мощно се съпротивляват на този курс. Едва ли обаче има друга страна, в която обвързаностите във въгледобива да са толкоз очебийни и в същото време по този начин непрозрачни, както в България, написа австрийският " Дер Щандарт ". 
Авторът на публикацията Гюнтер Щробл посочва, че корените на злото би трябвало да се търсят още в всеобщата приватизация от интервала 2001-2008 година. Той написа, че в България към 20 дружества - компании от въгледобивната индустрия, топлофикации и електроцентрали - са свързани между тях в нещо като загадка мрежа. В материала са представени данни от актуално следствие на " Грийнпийс-България ", в което се приказва за мафиотски структури и пране на пари, за употреба на работниците в мините и за големите вреди, които това произвеждане нанася на природата.

 

Империя, потънала в задължения

Авторът на " Дер Щандарт " цитира изказванията на " Грийнпийс ", съгласно които по документи притежателите на тези двайсетина сдружения са чужденци. Те обаче  " явно са свързани с една или няколко български банки ", пишат природозащитниците от " Грийнпийс ". Гюнтер Щробл показва, че организацията нарича този конгломерат от компании с друг предмет на активност " мощно задлъжняла въглищна империя " - с осъществени загуби от към 200 милиона евро. Задълженията ѝ към бюджета, невнесените обществени осигуровки на служащите и неизплатените им заплати възлизат на най-малко 113 милиона евро, прецизира австрийското издание и прибавя, че все пак българските управляващи до момента не са подхванали нищо.

Освен това някои от компаниите, които са измежду най-големите замърсители на природата в Европа, всe още получават високи дотации за " енергийна резултатност ". Така да вземем за пример фотоволтаичните уреди или вятърните паркове в България получават с 15 до 30 % по-малка финансова поддръжка, в сравнение с електро- и топлоцентралите на въглища. Авторите на обявата дават образец с мините  " Бобов дол " и показват, че те са били приватизирани през 2007 година за едно евро от локален предприемач. Месеци по-късно притежателят ги продава за 35 милиона евро на компания с банкова сметка в КТБ - банка, която банкрутира зрелищно през 2014 година, показва " Дер Щандарт " и прибавя, че сега " Мини Бобов дол " е благосъстоятелност на компанията " Karlington Ltd ", записаната в английското графство Йоркшир през 2015 година. Начело на " Karlington Ltd " е 70-годишен британец.

България не мисли за отвод

В публикацията на " Дер Щандрат " се акцентира, че отчетът на " Грийнпийс " е изключително настоящ и заради обстоятелството, че през януари България пое европредседателството. Авторът обаче прибавя, че поради съществуващите " паралелни стопански структури към въгледобива и високия дял на въглищата в производството на електричество в България (45%) ", по време на българското европредседателство специалистите не чакат никакъв напредък по отношение на предложенията на Еврокомисията за прекъсване на въгледобива.

В края на публикацията се показва, че до момента в който някои страни-членки на Общността към този момент създават сюжети за отвод от въгледобива, София към момента няма такива проекти. Авторът добяве, че в Полша ситуацията е сходно - това е и страната с най-голям дял на въглищата в производството на електрическа енергия (81%) в Европа.                                                                                                                                              

аг, дщ, ел                                                                            

Виж всички публикации от http://www.dw.com-->